Деидеологизацията на българския политически модел

Българският политически модел е тотално сбъркан, най-вече по отношение на политическите партии. В България те са над 130. Тази силна фрагментация води до объркване и съответно до отблъскване на гражданите. Да, може да звучи много хубаво и демократично да е лесно да се регистрира партия, но в крайна сметка резултатът е повече от показателен. 

Постоянното разцепване, отделяне и преформатиране, ясно подчертава, че няма устойчивост при политическите формации, с малки изключения. Това също действа демотивиращо на избирателите. В пъти по-смислено би било да има две-три основни партии, където хората да са обединени идеологически и спрямо отношението към 3 основни философски понятия – свобода, равенство и справедливост. Това са трите стълба, отношението към които е фундаментално за формиране на общ мироглед. Възможно ли е равенството? Равенство на старта или на финала? Справедливо ли е равенството? До къде се простира свободата? Какво е справедливостта? 

Отговорите на тези въпроси са най-важни.

Разбира се, че е абсурдно да се правят нови формации, заради малки различия, отвъд базовите идеологическите схващания. Такива е повече от естествено да има, но за това една голяма партия може да има вътрешни крила, които да водят дебатите вътрешно. И политическият сблъсък между партиите се превръща във смислен. 

Сега имаме стотици партии, които са тежко деидеологизирани и променят ключови становища за много кратко време. Това сменяне на посоката е породено от борбата за докопване на дори жалко количество власт, чрез търсене на „актуалното“ за деня. Така, вместо партиите да се превръщат в стожери на принципи, а защо не дори в образователни общности, те се разграждат и приличат на маргинализирани групи, пълни с дребни душици. Така едни образовани хора се затварят в балони, в които подкрепата на 500-1000 човека ги кара да се заблуждават и да вярват във някакво псевдо-месианство. За да не губят това одобрение от малки групички, те са готови на принципни отстъпки. 

Ниската подкрепа, често си я обясняват с посредствеността на избирателя или вярват искрено, че някакво зло статукво ги саботира.
Истината е, че този безобразен модел води до деидеологизация на самото общество. Не са много хората, които се гордеят с партийно членство. Не малък процент дори не желае да споделя симпатиите си. „Партия“ се е превърнала в мръсна дума, а всъщност не е. Важно е да се стремим към политически грамотно и активно общество. Само тогава ще се водят смислени дебати, които да водят до добри решения. 

Стигнали сме до абсурдното състояние, в което либералите в България се наричат десни. Други наричат консерваторите леви. При положение, че в цял свят е обратното. Както и според учебниците по политически науки. Както и според историческия генезис на понятията ляво и дясно.

Решението – образование

Ключово е да се въведе задължително гражданско образование в гимназиите и университетите. И то не просто като нещо второстепенно, а като основна дисциплина. Масовата грамотност е феномен от последните няколко столетия. Настъпва време, в което е нужно да се пристъпи към масова политическа грамотност.

Само чрез познаване на механизмите и начините на работа на институциите е възможно, да се избегне нелогична подкрепа към въпросите от референдума на Слави, които борейки статуквото, всъщност щяха да му осигурят комфорт. Хора, като Елена Йончева, която демонстрира, че не познава как работят европейските институции, но е водач на листа за европарламент, щяха да си сриват стремглаво рейтинга с подобни участия. Никой нямаше да вярва, че още утре пенсиите могат да станат 1000 лв. без да сринем икономически държавата. 

Тогава хората няма да се влияят от Костинброд, Апартаментгейт, любовници и т.н, а от предлаганите решения, които би следвало да подобряват качеството ни на живот.

Default image
Сергей Петров - Араджиони
Сергей Петров завършва специалност политология във „Великотърновски университет Св.Св. Кирил и Методий“. След това изучава „Международна политика и сигурност“ във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър”. Председател на Младежка асоциация по политически науки (2017-2019). Автор на публицистични статии и научни публикации.