Въведение
2023 г. беше изключително динамична за страната ни. След многократни неуспешни опити, партиите успяха да съставят кабинет. Местните избори пренаредиха картите на местно ниво. Конститужията на страната беше променена, а политиците побързаха да се похвалят със успех по пътя ни към Шенген. Иван Гешев вече не е главен прокурор на страната ни. Всичко това на фона на скандали, обвинения, компромати и дори убийства.
Настоящият обзор си поставя скромна цел – да подебере и припомни ключовите събития за България от изминалата 2023 г., придружени с критичен коментар от страна на автора.
Изтеклите записи от срещата на Националния съвет на ПП
На 21 май 2023 г. “Продължаваме промяната” провежда заседание на Националния си съвет. Това вечерно онлайн събрание и изказаните твърдения и хипотези щяха да останат само за членовете на ръководството, ако не беше “услужливият” депутат от ПП и бивш депутат от ИТН – Радостин Василев. Той е записал цялата среща и в последствие направи разговорите публични за цяла България. Парадоксалното е, че същият е обект на разследване, защото бившата му партия извади записи, от които остава впечатление, че оказва натиск върху Христина Димитрова (народен представител от ИТН) да напусне групата на партията заедно с другите отцепници. Малко по-рано през годината Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) излезе с официален доклад, в който е посочено, че шест от общо 9 проверени на случен принцип проекти за младежка дейност, финансирани по време на министъра на младежта и спорта Радостин Василев, не отговарят на критериите за държавно финансиране. Въпреки всички скандали покрай Василев, през октомври 2023г. той учреди собствена партия.
Кариерата на Василев няма особено отношение към важните събития от 2023 г. Далеч по-интересен е записът от срещата на Националния съвет на ПП.
Срещата започва с доста неуспешни опити на Кирил Петков и Асен Василев да представят “сделката” с ГЕРБ безпристрастно и да оставят присъстващите да решат, но за всеки интелигентен човек е ясно, че решението е взето и всъщност убеждават останалите. Пълен анализ на разговора е излишен, но всеки, който иска да се запознае в детайли, може да го изслуша тук:
Разговорът се върти около съставянето на “некоалиция” с ГЕРБ. Това е нещо нормално, защото няколко пъти избирателите показаха, че не може да се състави кабинет без подобна коалиция. Скандалните моменти от разговора са други.
Като например изказването на Асен Василев – “Законно, незаконно трябва да се изгонят всички шефове на служби. През първите две седмици.” Малко по-късно добавя “за нас е по-важно да почистим и после да си оправим закона. За да можем по-законно да ги уволним, иначе ще си ги уволним незаконно.”
Кирил Петков пък споделя – “Само ние можем да изперем Борисов. Да, основен маркетингов враг, но не като реален враг е ГЕРБ. Може да се правим на интересни и да говорим по телевизиите за джентълменските договорки, но истината е, че цялата схема, която ние направихме – интелектуалците са 7 %. Ако пуснеш народа, както е структуриран правилно, трябва да сме 10 %. Направихме леко ала-бала с президента и леко по-леко естественият процес ни докара до тук.”
От записа стана ясно, че Христо Иванов си говори с Карадайъ за конституционна реформа, а Настимир Ананиев заявява, че главата на лидера на ДПС ще падне скоро. И това наистина се случи, макар и малко по-късно.
Друг скандален момент се крие в две изказвания на Асен Василев. Едното е за бъдещия кабинет – “Министрите са одобрени от посолствата.”, а другото за службите – “…само да кажа, че тези имена на ръководителите на службите са синхронизирани с посолствата”.
Ако трябва да обобщим – записът засили това усещане, което много граждани са имали – политиката се гради задкулисно между лидерите на политически партии, а останалото е цирк за масите. Записът разваля образа на “образованите юпита” от ПП и ги поставям редом до политиците от статуквото. В прав текст се заявява, че за тях са по-важни “чистките” и овладяването, отколкото законите. И не на последно място – те си говорят с ДПС и то през техните партньори – Демократична България. Същите тези партньори участват в активната политика на база анти-ДПС кампания, ескалирала в театрален “десант” на Росенец.
Министрите и ръководителите на службите са синхронизирани с посолствата. Това изказване бетонира друго усещане сред много граждани – “политиката ни се диктува отвън и не сме суверенна държава”.
“Направихме леко ала-бала с президента.” е фраза, върху която много от политиците акцентираха и обясняваха, че това означава подмяна на вота. Всъщност, това, което е много по-вероятно и логично е, че намекват за публичната подкрепа, която Румен Радев им оказа. Самият той на по-късен етап се извини за това свое действие.
Целия запис от срещата можете да чуете тук:
Некоалицията
След изтеклите записи от срещата на Националното ръководство на ПП, мнозина предричаха нови избори и абсолютна невъзможност да се състави кабинет. Най-вероятно техните заключения са били по-скоро емоционални, отколкото рационални, защото нови избори нямаше да доведат до особена промяна. Партиите щяха д абъдат изправени пред същия избор – да съставят кабинет или да отидат отново на избори.
Точно един час преди ГЕРБ-СДС да върне първия мандат на президента, ротационният кабинет беше обявен на брифинг. Двете политически сили обявиха, че са решили да обединят силите си за общо управление на страната с хоризонт от 18 месеца, а министър – председатели да бъдат Николай Денков и Мария Габриел. Денков ще е премиер в първите 9 от тях, а след това управлението ще поеме Мария Габриел. В кабинета на Денков тя ще е вицепремиер и министър на външните работи. След изтичането на ротационния мандат на Денков той трябва да подаде оставка, заедно с кабинета си, след което парламентарните групи на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да я гласуват и съответно да одобрят и назначат Габриел за премиер с правителство, в което Денков ще е вице.
Още от самите записи стана ясно, че ПП си дават сметка, че няма да могат да избягат от факта, че са в коалиция, както и да се опитат да го представят. Родиха се нарицателните “некоалицията” и “сглобката”, които доминираха българското политическо пространство през втората половина на годината.
Самият ротационен принцип е експеримент за България. Някои юристи дори изказваха мнение, че механизмът е противоконституционен. И въпреки това – кабинетът заработи. Отношенията между ГЕРБ и ППДБ бяха променливи през 2023г., като на моменти заставаха заедно на брифинги, а в други ситуации изглеждаше, сякаш всеки момент правителството ще се разпадне. През март месец 2024 г. би следвало да се случи и самата ротация. Това ще бъде събитие от огромно значение, защото ще даде отговори на много въпроси. Също така ще положи основите за разговорите за управлението на България, след като преминат вторите 9 месеца. Изборът ще бъде същият като през 2023г. – нови избори в началото на 2025-та, нов опит за съставяне на коалиция или продължаване на живота на кабинета.
Благодарение на тази сложна конфигурация, България има кабинет, който ясно заяви своите позиции. Самите лидери на политически партии, както и самият Николай Денков многократно казаха, че правителството има за цел да затвърди евроатлантическата посока на развитие на България. Това е рядкост за страната ни – исторически правителствата ни се опитват да балансират между различните настроения в обществото, както и между големите играчи на международната сцена. И много често го правят неуспешно, но това е друга тема.
Трансформацията на Пеевски
След съставянето на “сглобката”, особено впечатление започна да прави Делян Пеевски. Той през годините винаги е бил интересна фигура, защото започва кариера по етажите на властта от ранна възраст и е спряган като един от най-влиятелните олигарси в България. Винаги образът му е бил обвит в мистерия, която самият той подклажда, като рядко прави публични изявления.
Всичко това се промени със съставянето на “сглобката”. Пеевски се превърна в неформален говорител на кабинета. Медиите започнаха да обръщат внимание на всяко негово изказване. Неговите евроатлантически позиции със сигурност се засилиха, според някои, за да изчисти имиджа си, след санкционирането му по закона “Магнитски”.
Освен говорител, Пеевски създава впечатление, че участва активно в управлението на държавата и сякаш той има определяща роля в процесите. От някои интересни записи и твърдения се вижда, че неговото отношение към колегите от ППДБ е по-скоро като към негови подчинени.
Пеевски беше спряган не просто за олигарх, но и за проводник на руските интереси в България. Днес той изгражда противоположен имидж, а самият Даниел Лорер от ППДБ коментира през 2023г. в ефира на бТВ – “Политиката е динамично занятие, позициите на партиите и техните лидери се променят. В случая на Делян Пеевски те се променят за добро. Той стана говорител на европейските ценности, както за тяхната партия, така и за цяла България. Позициите, които защитава в момента, са същите, които отстояваме и ние.”
Демократичната общност също сякаш забрави за “ДПС и сараите” в публичното си говорене. И това не е случайно – без ДПС промени в конституцията не могат да минат. Това би бил неуспех за съдебна реформа и промяна на конституцията.
Толкова е влиятелен образът на Пеевски в момента, че след като иронично предложи да го номинират за премиер, в медиите започнаха съвсем сериозно да коментират този вариант, като някои сякаш искрено вярват, че това ще се случи.
Слабо вероятно е това да се случи. Много вероятно е ДПС да е единствената партия, която ако трябва да бъде поставена в управленска позиция, има готовност да състави кабинет от специалисти за броени дни. Формацията има сериозна кадрова политика, като подкрепя и менторира талантливи хора още от ранна възраст. И дори да е имало вътрешни опити за разцепване на партията, те са крайно неуспешни (като напр. опитите на Касим Дал и Лютви Местан). Очевидно кадрите на формацията са лоялни. ГЕРБ също разполага с кадрови потенциал, но той през годините се понижи, като тук трябва да отчетем, че това е нормален процес, предвид дългогодишното им управление. По отношение на кадрите, сякаш най-сложна изглежда позицията при “Възраждане”, които са лидерска партия, а ядрото и е съставено от фанатични последователи, а не от хора с политическо мислене и експерти.
Феноменът Възраждане
Партия “Възраждане” има все по-важна роля в българската политика. На парламентарните избори през 2 април 2023 г., партия “Възраждане” се превърна в трета политическа сила, получавайки 37 мандата. Като първите две формации са коалиции (ППДБ и ГЕРБ-СДС), а партия Възраждане се яви самостоятелно.
Мнозина анализатори на предходните няколко избора коментираха, че “Възраждане” са достигнали електоралния си максимум, но се оказа, че грешат. Костадин Костадинов успява да надгради резултата си и това си има своето логично обяснение. Ето и някои от основните фактори:
1. Отвращението на българските граждани от политиката.
Ниската избирателна активност показва все по-нисък интерес към политическите процеси в страната. Сякаш “всички са маскари” е доминираща концепция сред избирателите. Това е следствие на редица скандали, компроматни битки, безпринципни промени и т.н.
2. Постоянство в обещанията.
На фона на всеобщото отвращение и резките промени в позициите на повечето формации, Възраждане остана политическият субект, който не направи компромис и отстоява позицията си, че не би се коалирала с никоя формация. Всъщност, по този начин партията привлича към себе си именно хората, за които “всички са маскари” и им подава ръка.
3. Неспособността на БСП да се адаптира
БСП е една от формациите в България, които понижават своя резултат и не могат да се адаптират. При тях спадът се дължи и на чисто демографски причини, дори и да звучи цинично – по-възрастното поколение, което има симпатии към режима от преди 89-та година и асоциира БСП с наследството на БКП, вече си отива. Столетницата се провали и в привличането на младите българи, които са против статуквото и изпитват симпатии към левия популизъм, “алтернативната гледна точка” и агресивното политическо поведение. Тук идва ролята на Възраждане, която много умело обира този вакуум.
4. Костадин Костадинов
Българската политическа култура е характерна с това, че съсредоточава вниманието и симпатиите на избирателите в лидерите, а не в самите партии. И истината, която трябва да се признае и от недолюбваните Възраждане е, че Костадинов е харизматичен лидер. В тази връзка, бързам да уточня какво значи това – той създава впечатление, че реагира моментално при екстремни и кризисни ситуации, макар и само с изказвания. Притежава безкрайна самоувереност, която буди доверие сред хората. Има умението да говори провокативно, бързо и агресивно. Тези фактори определят и неговата харизма. В неговия случай тя е нож с две остриета – освен, че привлича част от хората, води след себе си и маса от хора, които изпитват крайно неодобрение, граничещо с отвращение.
5. Пари
Политиката е много скъпо занимание. Костадин Костадинов не е роден със “сребърна лъжичка” в устата. Ако в началото на политическата си кариера е трябвало да разчита на чужди политически формации, то Възраждане, благодарение на своите резултати получава субсидия, която може да финансира структурите и дейността им. Макар сумите да не са колосални и трудно да могат да се сравнят с тези на партии като ГЕРБ и ДПС, комбинирани с комфорта на опозиционната позиция и заемането на непопулярни и провокативни позиции, те водят до добри резултати.
6. Конюнктурни възможности
Друг основен и фундаментален фактор е, че българското общество е консервативно, но с една сериозна условност – нямаме консенсус относно принадлежността към “Западната” култура. Именно второто е ключов фактор, защото Възраждане умело критикува западния свят, който днес е доминиран от прогресивно-либералните идеи, които са отблъскващи за българите.
Промените в конституцията
В България се случи и конституционна реформа, за която се заговори много активно през 2013 г. и 2014 г. Десет години по-късно – тя се случи. И то само в рамките на 6 месеца бяха изготвени и приети предложенията.
Конституциите на страните следва да се реформират след широк обществен дебат и консултации с експертни общности. Те определят основни положения в държавите и следва да се борави деликатно с тях. Остана впечатление за реформиране “набързо”, което със сигурност не печели доверието на гражданите. Някои предложения включваха и разединителни теми, като промяна на датата на националния празник, но не бяха приети.
Основните промени са няколко.
Двойно гражданство
Депутати и министри могат да имат двойно гражданство. Това е проемяна, която не беше подложена на широка обществена дискусия и не стана ясно какво налага приемането ѝ.
Допускането на лица с двойно гражданство да заемат висши държавни позиции отваря огромни предизвикателства пред националната ни сигурност. Притежанието на чуждо гражданство от страна на лица с ръководни позиции в държавата, поставя съмнение лоялността към страната и буди подозрения отностно техните чисти намерения.
Агентурните мрежи на държавите работят активно, а с това се отваря възможност за внедряване на лица по висшите етажи на българската държава. Да, това звучи конспиративно, но дефиницията на дейността на тези служби е именно такава – конспиративна.
Запазването на двойно гражданство навежда и на други съмнения – че тези лица не възнамеряват в дългосрочен план да живеят в държавата ни, но същевременно ще имат възможност да участват в управлението ѝ и да определят посоката на нейното развитие.
Има достатъчно образовани и квалифицирани българи, които притежават необходимите качества за да заемат управленски позиции, но не го правят по ред причини – ниско заплащане, трудно интегриране на пазара на труда впоследствие, лоша репутация, необходимост от следване на партийни линии и вероятност да бъдат използвани като “бушон” за потушаване на напрежение. Работа в тази посока може да привлече подобни кадри, а не рискови действия, като включване на лица, притежаващи чуждо гражданство.
Висшият съдебен съвет
ВСС е върховният административен орган на съдебната власт. Преди промените, той действа като колективен орган с 2 колегии – съдийска и прокурорска. След конституционната реформа се дели на два съвета – Висш съдебен и Висш прокурорски съвет. В случая по-важната промяна е и начинът, по който техните членове ще се избират. Преди бяха балансирани, между избрани от професионалната общност и избрани от парламента.
Сега това ще е по друг начин – при съдиите 8 членове ще се избират от самите съдии и по-малко, 5 от Народното събрание. Председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд ще са членове по право.
При прокурорския съвет ще е обрантото – 6 ще са по избор на парламента. Само трима ще се излъчват от прокурорите и следователите. Главният прокурор ще е член по право.
Остават леки притеснения относно Прокуроския съвет, който на практика ще бъде с политическо избрано мнозинство. Мотивът, че така ще се избегне формиране на мнозинство от главния прокурор не звучи състоятелно, при положение, че се заменя с ясно политическо мнозинство. Също така е намален мандатът на главния прокурор от 7 на 5 години, а малко по-рано беше приет закон, с който се определя и механизъм за неговото разследване при необходимост.
Служебните кабинети
Променят се и механизмите при съставяне на служебни кабинети. Вече служебен премиер може да стане само един от изброените:
– Председател на НС
- Управител и подуправител на Българската народна банка (БНБ);
- Председател или зам.-председател на Сметната палата;
- Омбудсманът или негов заместник;
Служебните кабинети
Друга важна промяна – парламентът няма да се разпуска, ако не избере правителство. Така ще може да има Народно събрание, което да гласува закони, без да се получава забавяне, на каквото бяхме свидетели в последните години. Парламентът ще се разпуска само с полагането на клетва от новоизбраните народни представители след избори.
Всички тези променя отварят и въпросителни към Демократичната общност и нейното политическо бъдеще. Тя съществува на база няколко стълба и те са: – Съдебна реформа и ограничаване на правомощията на Главния прокурор; Смяна на Иван Гешев, анти-ДПС говорене. На практика първите се случиха, а последното вече отпадна – именно ДПС им помогнаха за промените в конституцията, а Делян Пеевски вече е “говорител на евроатлантизма”. Ще супее ли тази общност да поддържа симпатизанти само с разговори за политки и без гръмки каузи? Предстои да видим през 2024 г.
Шенген
България продължава да се оптива заедно с Румъния да стане част от Шенгенското пространство. Истината е, че отвъд политические аргументи, Шенген е важен от икономическа гледна точка. Той отваря икономически възможности пред държавите. Ако трябва да бъдем по-конкретни, той материализира в себе си първоначалната идея на европейската общност – зона за облекчена международна търговия и възможности за икономически растеж.
От десетилетие вратата на България за влизане в Шенген беше затворена. Няколко са държавите, които блокираха страната ни да се присъедини. Още през 2011 г., европейските институции констатират, че България и Румъния технически изпълняват всички изисквания на Шенген. Това се оказва недостатъчно, защото всички държави в пространството трябва да бъдат единодушни при приемането на нов член. Така решението на практика се взема не по техничекси параметри, а по политически съображения. През последните години много държави смегчиха своите позиции, включително и Нидерландия. Последната очаквана дата за приемането на България и Румъния беше през декември 2023 г., но въпреки зелената светлина от Нидерландия, Австрия продължи да блокира.
В самия край на 2023 г., Румъния се похвали, че има постигната сделка с Австрия за приемането ѝ в шенген, а малко по-късно и наши политици се втурнаха да се хвалят със същото. Австрия побърза да охлади страстите и заяви, че преговорите продължават. Всъщност, Румъния допусна груба дипломатическа грешка, а българските политици решиха да я повторят.
Дори България да бъде приета в Шенгенското пространсрво през март 2024 г., стана ясно, че това ще бъде по “по въздух и вода”. В случая на България, най-важно е присъединяването на страната ни по суша. Основните методи за транспорт на нашия континент са все още морски и сухопътен. За да можем да достигнем максимални икономически ползи, както и да се борим за определени маршрути – то частичното ни приемане не е достатъчно.
Друг важен елемент е, че приемането не става на база обещания и заявления, а на база гласуване. Докато то не стане факт – Румъния и България нямат повод за радост. Приемането поетапно на държави в Пространството не е нова практика, но крие своите рискове. Никой не може да гарантира срокове, а също така не е известно дали Шенген няма да претърпи реформи, а с това и промяна на условията.
Местни избори 2023
Битува мнението, че местните избори са най-важни за политическите партии. Това е обяснимо – участието в местната власт дава възможност на партийните структури по места да участват в политическите процеси на местно ниво, а и осигуряват административни позиции за членове и кадри. С това се трупа опит и се осигурява по-голяма ангажираност.
Странният скандал с машините
Местните избори през 2023 г. в България започнаха със скандал – само броени дни преди вота, ДАНС излезе с “доклад”, в който твърди, че машинният вот е компрометиран. Всъшност, в този доклад пише, че зам.-министърът по електронно управление е снимал с телефона си повторно процеса по генериране на хеш код от машина за гласуване.
И макар това да е изключително непрофесионално от негова страна, не това е официалната причина за отмяна на машинното гласуване. ЦИК взе решението за отмяна с мотив, че министърът на електронното управление не си е свършил работата по удостоверяване на машините за гласуване. Същото решение на ЦИК беше отменено от съда и за втория тур имаше отново машини в секциите.
Въпросният доклад на ДАНС не става ясно как и по какъв повод се появява. Някои експерти твърдят, че му липсват необходимите атрибути за документ от този ранг. И не на последно място – заснемането на процеса по генериране на хеш код не може да компрометира машинния вот.
Цялото развитие на стиуацията изглежда като планирана “операция” по премахване на машинния вот. Скандалът породи обществено недоверие към изборния процес и по-конкретно към машините. След това следва решение на ЦИК, което отменя машинното гласуване. Очаквано съдът отменя решението, но резултатът от вота на първи тур си остава.
Манипулации се извършват много по-ленсо, когато вотът е хартиен. Това дава чудесна възможност за попълване на празни квадратчета, драскане на бюлетини и обявяването им за невалидни, както и за някои други тънкости и похвати. Благодарение на видео наблюдението, цяла България успя да види подобни случаи в процеса на броене на бюлетините.
Начинът да се минимизират манипулациите не е сложен и той включва машинен вот. След като избирателят посочи своя кандидат на машина – той получава разписка. На нея той вижда какво пише и съответно проверява по този начин правилното функциониране на машината. След края на изборния ден секционната комисия следва да извърши ръчно преброяване на всички разписки от машината. После резултатът се сверява с този от сумарния автоматичен протокол от машината.
При броенето на разписки няма празни полета за попълване и няма възможност за обявяване на бюлетина за невалидна, защото е надраскана. Също отпада възможността за некоректно поставяне на бюлетини в други купчини, защото тогава ще бъде засечено несъотвествие в крайните данни, с тези от машината.
Разбира се, че и този механизъм има недостатъци и възможност за злоупотреби, но в далеч по-малки размери и по много по-сложен начин, отколкото при вота на хартия.
Друг аспект при машинното гласуване е, че много по-точно се отчита броят на преференциите за конкретен кандидат.
Резултатите
Самите резултатите от местния вот са далеч по-важни в случая. Независимо от всички драматични обстоятелства, изборите са валидни. Те предопределят бъдещето на градовете, както и на партийните структури по места. Двете най-големи промени идват в София и Варна. Там дълги години управляваха кметове на ГЕРБ, но след местните избори през 2023 г. позициите заеха кандидатите на ППДБ.
Ако във Варна ситуацията беше предсказуема – балотаж между кандидата на ГЕРБ и този на ПП, с голяма вероятност вторият да спечели на втори тур, то в София събитията се развиха по-динамично и изненадващо.
Там кандидатът на ГЕРБ – Антон Хекимян не достигна дори до балотаж, а на втори тур се състезаваха Васил Терзиев и Ваня Григорова.
Тези две загуби на ГЕРБ са знакови, защото това са два ключови града в България, които партията дълго е управлявала. Смяната на кметове често води и до смяна и на силните местни икономически групи, които оказват влияние на управлението.
ГЕРБ пострада сериозно и с броя на общинските си съветници по места, като в сравнение с изборите от 2019 г. техният брой е намалял с 308. Това ще постави по места ГЕРБ в опозиция (както е във Варна) или ще доведе до широки местни обединения, в които ще има по-малко тежест.
Възраждане бележи ръст от 78 души в общинските съвети из страната, което ги поставя изгодна позиция на много места. Например във Варна, групата на “Възраждане” може да блокира важни решения.
След изборите картинката не изглежда добра и за Борис Бонев. Още година преди местните избори се говореше за сценарий, в който Васил Терзиев ще бъде издигнат за кандидат на ППДБ, а Борис Бонев ще бъде председател на общинския съвет в София. Коментираше се, че трудно ще обясни на последователите си, че няма да бъде кандидат за кмет, но очевидно е склонил. След изборите, Бонев наистина беше номиниран за председател, но не беше избран след няколко опита.
Софийският общински съвет продължава да няма избран председател и това ще се случи през 2024г.
Също следва да се отбележи, че коалициите на местно ниво могат да претърпят промени и то без да се налага провеждането на нови избори.
Полъх от 90-те
България беше белязана от няколко случая, които припомниха сцените от 90-те и по-конкретно борбата за влияние в ъндърграунда. Най-яркото подобно събитие за 2023 г. е убийството на Алексей Петров.
Алексей Петров е колоритен образ – доцент, барета, секретен сътрудник, лобист, политик, спортист и основен обвиняем по делото “Октопод”.
Първият опит за неговот убийство е през 2002 г., когато е ранен в гърдите и краката в столичния квартал “Лозенец”. Вторият е през 2015 г., след като автомобилът му е обстрелван с гранатомет. И в двата случая Алексей Петров оцелява. Третият опит се оказа фатален – този в полите на Витоша през август 2023 г.
Малко след убийството, Румен Радев намекна, че Алексей Петров е архитектът на “сглобката”. Думите му бяха потвърдени от самия Бойко Борисов, който заяви, че се е срещал с Алексей Петров, заедно с представители на “Продължаваме промяната”. „Алексей Петров беше близък с бащата на Кирил Петков и като всички нас търсеше варианти да се направи нещо стабилно след пет поредни избора“ – допълва Борисов.
Така остава големият въпрос – в качеството си на какъв Алексей Петров е участвал в подобни срещи и се е опитвал се е “да направи нещо стабилно”? Човекът, който редица медии определяха за символ на симбиозата между организираната престъпност и службите.
Остава и друг отворен въпрос – защо беше ликвидиран и кой е поръчителят? Практиката показва, че в България поръчковите убийства остават неразкрити. Нищо не предполага, че в този случай ще бъде по-различно. А заедно с Алексей Петров си отиват и много тайни за българската политика през последните 20 години.
Убийството на “Къро”
Красимир Каменов – “Къро” е друг интересен образ познат от 90-те със връзката си със силовите групировки. През май 2023 г. Той беше убит в дома си в Кейптаун, Република Южна Африка, заедно с още 3-ма души.
Изключително любопитен е факт беше заявен в национален ефир от бившия служебен министър на МВР – след четворното убийството е разбита касата на бизнесмена и от там липсват вещи. Иван Демерджиев намеква, че това може да са “документи или ценна информация”.
Иван Гешев
Името на “Къро” се появи на пресконференция на Иван Гешев. Тогава прокуратурата заяви, че е установила доказателства за схема за търговия с влияние, чиято цел е била смяна на полицейски началници и сваляне на главния прокурор от поста му. На пресконференцията се представиха писма и записи от флашки, открити в рамките на разследване за пране на пари и данъчни престъпления. Сред споменатите имена са „човека с прякор Къро“, „Цецо от Белград“, „Бобока“, „Кирчо и Асенчо“, „Черепа“, „Кокорчо“ и Владислав Горанов.
През май беше извършен опит за атентат срещу главния прокурор Иван Гешев. В местността „Ярема“ на пътя между София и Самоков е поставено взривно устройство, което избухва пред една от колите на обвинител номер 1.
Ангел Христов
Само дни след показното убийство на “Къро” в България се появи новината, че е починал друг герой от криминалния контингент – Ангел Христов (един от двамата Братя Галеви). По-шокиращото е, че никой няма представа кога се е завърнал в България, нито къде е бил. Братя Галеви се издирват с червена бюлетина на Интерпол от 2012 г. за да излежат присъдите си за рекет и изнудване. Любопитен факт е, че двамата са работили в Специализирания отряд за борба с тероризма, когато там шеф е не кой да е, а Алексей Петров.
Единственото, което знаем за смъртта на Ангел Христов е, че той издъхва от инфаркт в дома си в България. Чуха се много хипотези за този странен случай, но нито една от тях не беше доказана. Случаят потъна в информационния шум.
Ако трябва да обобщим тези събития, през 2023г. Главният прокурор на България обявява, че срещу него има заговор, в който участват политици и хора от криминалния контингент. Един от споменатите е убит в ЮАР, а броени дни по-късно издъхва друг емблематичен образ от българския ъндърграунд. Малко след това е убит и Алексей Петров, който Борисов посочва, че е имал роля при съставянето на новия кабинет.
Би било изключително наивно да смятаме тези събития за низ от случайности. По-скоро остават много въпроси свързани с дълбоката държава, която започва да напуска полето на конспиративните теории и да допуска елементи да излязат наяве.
Заключение
2023 г. се оказа динамична година за България. След множество неуспехи, страната има правителство, съставено по експериментална за страната ни формула. Това принуди и много политически играчи да променят образа си. Конституцията на държавата беше променена и се случи на практика т.нар. съдебна реформа. Двете столици – административната и морската са с нови кметове. България е близо до частично присъединяване към Шенген.
Същевременно годината беше белязана от скандали, компромати и непристойно поведение от страна на редица политици. Доверието в институциите ерозира, а 2023 г. със сигурност помага този процес да продължи. Арогантното и просташко поведение в пленарната зала на НС не просто отвращава – то задава тон и за обществото. Лошият пример често заразява през екрана.
Годината беше изпъстрена и със сцени като от криминален роман за дълбоката държава. Много въпроси ще останат без отговори. Няма кой да ги зададе. Дори да имаше – едва ли някой щеше да осмели да даде отговорите.
Можем само да се надяваме за една по-добра 2024 г.
