Президентски избори 2021 – Всичко, което трябва да знаете

Президентски избори 2021г. – Всичко, което трябва да знаете за президентските избори – Кога и как ще се проведат, кои са кандидатите.

*Статията не включва информация относно парламентарните избори

Президентските избори в България 2021 ще се проведат на 14 ноември, заедно с парламентарните избори, което означава, че ще имаме избори „2 в 1“.

Президентската институция в България

Президентската институция е сравнително нова за нашата държава. VII-то Велико народно събрание приема новата конституция през 1991г. В нея е записано, че България е парламентарна република, а президентът е държавен глава, който олицетворява единството на нацията и се избира пряко от гражданите за срок от пет години.

Президентът на Република България се избира за срок от 5 години и се подпомага от вицепрезидент. Ако искате да се запознаете детайлно с правомощията на президента, можете да прочетете Глава четвърта от Конституцията. За повече информация, проверете сайта на Президента на Република България.

Президентите на България

В този списък влизат само президентите, избрани пряко от народа. След промените през 1989-та година, президент се избира от Народното събрание, до приемането на новата Конституция.

На 3 април 1990 г. ІX-то Народно събрание избира за председател (президент) на Народна република България Петър Младенов.
На 1 август 1990 г. VІІ-то Велико Народно събрание избира за председател (президент) на страната лидера на СДС Желю Желев на мястото на подалия оставка Петър Младенов. За вицепрезидент е избран ген. Атанас Семерджиев. Ето списък на Президентите, които са избрани чрез президентски избори:

ИменаСнимкаМандатИздигнат от
Желю ЖелевЖелю Желев22 януари 1992 г. – 22 януари 1997 г.Съюз на демократичните сили
Петър СтояновПетър Стоянов22 януари 1997г. – 22 януари 2002 г.Обединени демократични сили
Георги ПървановГеорги Първанов22 януари 2002 г. – 22 януари 2012 г.Българска социалистическа партия
Росен ПлевнелиевРосен Плевнелиев22 януари 2012 г. – 22 януари 2017 г.Независим, подкрепен от ГЕРБ
Румен РадевРумен Радев22 януари 2017 г. – до момента Независим, подкрепен от Българска социалистическа партия

Президентски избори 2021

Провеждане на изборите

Изборите ще се проведат на 14 ноември 2021г., заедно с парламентарните избори. Гласуването е машинно, като ЦИК обяви, че ще се гласува на една машина с една карта и за двата избора. Картата получавате от членовете на секционната избирателна комисия. Избирателите запазват правото си да гласуват само за единия вид избори (президентски или парламентарни). Тук можете да откриете онлайн симулатор, който репликира процеса по гласуване.

Българските граждани гласуват по постоянен адрес, като има възможност за гласуване и по настоящ. За да могат гражданите да гласуват по настоящ адрес, те трябва да подадат заявление не по късно от 14 дни преди деня на изборите на сайта на ГРАО.

Ако не знаете в коя секция трябва да гласувате, можете да проверите тук.

Кандидати на президентски избори 2021

За президентските избори през 2021г. са регистрирани 24 кандидат-президентски двойки (Президент и Вицепрезидент). 14 двойки са регистрирани от партии и коалиция, а 10 от тях са издигнати от инициативни комитети.

Анкета

Тук можете да откриете всички имена на кандидатите за президент, както и техните номера в интегралната бюлетина. Ако сте решили кого ще подкрепите на предстоящите избори, моля да гласувате. Анкетата е анонимна.

Основни претенденти

Според водещите социологически агенции, основните претенденти на президентските избори са трима. Това са настоящият – Румен Радев, кандидатът подкрепен от ГЕРБ – Проф. Анастас Герджиков и на последно място кандидатът, издигнат от инициативата „Правосъдие за всеки“ и подкрепен от Демократична България.

Румен Радев

Румен Радев

Настоящ президент на България

Румен Георгиев Радев е генерал от резерва и 5-и президент на Република България, встъпил в длъжност на 22 януари 2017 г. По време на военната си кариера Радев, който е летец, достига чин генерал-майор и длъжност „Командир на Военновъздушните сили на Република България“ (2014 – 2016).

Анастас Герджиков

Анастас Герджиков

Ректор на Софийския университет

Анастас Георгиев Герджиков е български класически филолог и университетски преподавател, професор доктор на филологическите науки. Анастас Герджиков е бил заместник-министър на образованието и науката (2001- 2003 г.), управител на Фонд „Научни изследвания“ (2007-2008 г.)

Коментар след първите дни от кампанията на президентските избори

Какво очаквахме, а какво виждаме

Преди кампанията сякаш всички предричаха категорична победа за Румен Радев, но редица събития променят тази картинка. Въвеждането на зелени сертификати от служебното правителство може да се окаже голямо предизвикателство за кампанията. Всички опоненти побързаха да стане ясно, че този кабинет е именно на Румен Радев и да прехвърлят отговрността персонално върху него, доколкото това е възможно. Румен Радев даде отговор, който звучеше изключително неубедителен и неудовлетворителен, предвид емоционалните настроения на изненаданите граждани, които не очакваха подобна мярка.

Основни кандидати за президент

Същевременно Анастас Герджиков не се оказа харизматичната фигура, която да бъде приета като категорична алтернатива на Румен Радев. Самият той категорично заяви, че няма да участва по агресивен начин в кампанията и това се наложи да направи отново Бойко Борисов. Така или иначе гласовете, които г-н Герджиков ще получи, са именно тези, които политическа партия ГЕРБ ще му осигури.

Мнозина предрекоха края на ГЕРБ и на Борисов, след като ИТН ги изпревари на последните парламентарни избори. Това се оказа прибързана оценка, защото ИТН тотално се срина и загуби доверието на избирателите, което пък за сметка на това се опитва да привлече Кирил Петков. ГЕРБ все още има какво да даде и на тези избори, не само на парламентарните.

Втори ешелон

Третият кандидат, който предизвикваше интерес сред наблюдателите беше г-н Лозан Панов, чиято кампания бързо успя да го изкара от полезрението. Непрофесионалното реализиране на кампанията, поне в първите 10 дни, не вещае добри резултати за кандидата, подкрепен от ДБ.

Не може да не се отбележи и друг прецедент на тези избори – ДПС издига свой кандидат за президент на България. Това се случва за пръв път в демократичната история на страната. Партията заяви открито, че издига кандидат турчин, защото вярва в либералните ценности. От друга страна прозират други мотиви – преброяване на редиците и използване на „етническия жокер“ по стратегически начин.

Някои други фактори, които ще повлияят на президентските избори

Важно е да се отбележи, че голямо значение имат два ключови фактора:
1. Изборите за президент и парламент ще се проведат заедно;
2. Това са трети вид избори за кратък период от време;
3. Новите ограничения ще принуди отмяна на живи срещи по време на кампанията;

Партийните централи са изтощени, но тук трябва да положат максимални усилия. Тук трябва да бъдат комбинирани усилия в две посоки – мобилизиране на партийни членове, електорално ядро и периферия. Другата посока – фокусиране върху силна лична кампания за подкрепяния или издигнат кандидат за президент. Манталитетно, българският избирател предпочита да гласува за личности, не толкова за идеи и структури. И все пак, първата посока също е важна и може да компенсира някои пропуски в президентската кампания.

Въвеждането на новите мерки ще доведе до силно ограничаване на събития от календара, които би следвало да са планирани отдавна. Партиите и екипите ще трябва да се адаптират към новите реалности и да преструктурират своите кампании. Това със сигурност дава предимство на тези, които се справят добре в дигиталната действителност.

Вместо заключение

Предстоят още интересни събития, които могат да променят нагласите рязко. Обикновено в динамични времена, настроенията също се променят динамично, а често водят и до вземане на решение в последния момент. Когато се разглеждат социологически проучвания е добре да се вземат предвид две много важни цифри, които мнозина подценяват – какъв % от избирателите не са решили дали ще гласуват и какъв % от решилите, че ще гласуват, не са сигурни кого ще подкрепят.


Мислете, бъдете критични и гласувайте със съвест и разум!


10 дни кампания – Контракоментар

В това видео можете да чуете по-подробна дискусия след 10 дни кампанията за президентските избори.

Сподели публикацията
Default image
Сергей Петров - Араджиони
Сергей Петров завършва специалност политология във „Великотърновски университет Св.Св. Кирил и Методий“. След това изучава „Международна политика и сигурност“ във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър”. Председател на Младежка асоциация по политически науки (2017-2019). Автор на публицистични статии и научни публикации.