Вярвали ли са българите в бог Тангра

Историята е била любим предмет на редица поколения българи. Това е обяснимо – мистериозни и храбри истории за нашите предци, които ни изпълват с неописуема гордост, особено в онази ранна възраст. Трябва да сме наясно, че познаването на историята е важно, не за да се гордеем с това, че сме били на три морета (между другото, за изключително кратък период от време), да веем байраци и да пеем песни след няколко патриотични домашни ракии. Важно е, за да разберем какви са културните и политическите традиции и преди всичко да ги съхраним, а ако сме способни – да ги развием.

Хаосът в родната история

Истината е, че родната история е трайно окупирана от предположения, които макар и опровергани – продължават да се повтарят, а дори и да се изучават. Ясно е, че историята ни е адаптирана няколко пъти по време на бурните промени в държавата за  последните 300 години. Това е много деликатна наука. Често се изграждат хипотези с оскъдни доказателства. Подобни хипотези се превръщат в казионни и „истинни“ теории, когато е необходимо, предвид политическата конюнктура. В родната история това се е случвало неведнъж.

Днес е пълно с книги на знайни и незнайни автори, блогове, научни статии, канали във видео платформи, групи в социалните мрежи – всички те с направен поглед към историята на милата ни родина. Огромна част от тях са спорни. Пълно е с научни публикации, които приличат на ученически есета, лишени от доказателства и напудрени с резултатите от мозъчните гимнастики на авторите. Същото се отнася и до книгите. Дори един обикновен публицист, който не е историк направи опит да събере цялата родна история. Четирите тома – пълни с безобразно много фантазии, грешни преводи и тълкувания на несъществуващи летописи, се превърнаха в „истината за родната история“, в която българите вярват.  И така наситена с фантазии, родната история не се справя с основна задача – да представи на българите истината за тяхната държава и техните предци.

От друга страна е важно да се дискутират историческите въпроси, защото само така може да се достигне до истината. Проблемът е, че писането на историческа тематика се превръща в опасно, защото предизвиква полемики, дискусии и обиди. Все пак, за да се доближим до истината, тези рискове трябва да бъдат поемани.

Най-крехкият мит

Най-впечатляващият мит в родната история е свързан с вярата на нашите предци. Няма нито едно неоспоримо доказателство, че българите са вярвали в бог Тангра.

Тази теория се базира на предполагаем прочит на надпис върху отчупена част от колона от Мадара, предложен от Веселин Бешевлиев. В никакъв случай не бива да стоварваме вина върху учения. Той е оставил огромен научен труд след себе си и е разчел редица надписи, хвърлящи светлина върху редица загадки в родната история.

Истината е, че въпросният надпис е силно повреден. Предложеният прочит от Бешевлиев е отхвърлен от някои учени във времето, защото се базира на интерпретация, която според някои изисква голямо въображение, а според други е нелогична. На пети ред се разчита „….TA“, а едва на следващия се чете „ГГРА…“. Липсващите букви са прекалено много, за да се приеме за валидно предположението, че надписът разказва за това как Омуртаг бил направил жертвоприношение в името на Тангра. Никъде в него не е изписана думата „бог“. Единствената запазена дума в целия си вид е думата „владетел“. Та, това е единственото доказателство по българските земи. Дори да приемем, че прочитът е валиден и по някаква причина изписването на „Тангра“ е разделено на два реда и буквите не са част от други думи. Това не е достатъчно, за да твърдим, че българите са били тангристи.

Съществува и още един източник, представляващ османо-турски превод на неизвестен арабски препис, от своя страна позоваващ се на неидентифициран византийски текст, в който се твърди, че Омуртаг е принасял жертвоприношение. Този анонимен източник не се счита за валиден.

В какво сме вярвали?

На практика няма нито едно безспорно доказателство, че българите са вярвали в бог Тангра. Ако е имало подобен култ, логично е да има десетки находки, сочещи към това. Въпреки това, тази теория все още се счита за валидна. Ако се задълбаем в източниците за българите, ще установим, че те са били политеисти. Тук е нужна дефиниция – политеистично общество не означава, че индивидът почита редица богове, а че е толерантен към всички вярвания и не отрича съществуването на други божества. Нещо повече – има сведения за българи, които са били християни, много преди покръстването по време на Борис-Михаил. Не само за част от населението, но дори и за владетели.

Омуртаг

Това, което със сигурност имаме открито и запазено от времето на Омуртаг, е златен медальон. На него е изобразен самият кан, който в едната си ръка държи кръст. На върха на короната на Омуртаг също се извисява кръст.

Кубрат

За самия Кубрат също имаме причина да смятаме, че е бил християнин. Важен факт от неговия живот е, че той в ранна възраст прекарва известно време в Константинопол с чичо си. Там той става близък с Ираклий, който впоследствие като император му дава титлата патриций.

Съкровището, открито в днешна Украйна и по-точно в Мала Перешчепина, което макар и открито преди век, едва в последните десетилетия беше идентифицирано като Кубратово. През 1984 г. Йоахим Вернер разчита монограмите на три от пръстените и установява, че това е името Кубрат. На един от тях е изписано съкращение на титлата „патриций“ преди името. Открити са и редица предмети с християнска символика.

В няколко летописа се говори за това, че Кубрат е християнин и че е бил патриций.

Важно е да отбележим, че нехристиянин е било невъзможно да носи подобна титла в рамките на Източната империя. Също важен факт е, че това е едно от най-големите съкровища от Средновековието.

Дали съкровището е гроб на Кубрат, както предполагат някои историци, или просто съдържа вещи, които са били негово притежание, е спорен въпрос. Все пак, намерените вещи потвърждават, че Кубрат е бил християнин.

Аспарух (вероятно)

Съкровище от Наг Сент-Миклош, което може да бъде открито във Виенския исторически музей, а негово копие в София, също е българско. Някои историци твърдят, че то принадлежало на Аспарух, но неоспорими доказателства за това не съществуват. И все пак – то със сигурност е принадлежало на български владетел. И със сигурност впечатление правят християнските кръстове върху голяма част от  предметите.

Кубер (вероятно)

Друго интересно съкровище е откритото в албанското с. Врап, което също е българско и се свързва с Кубер. Особено впечатление прави християнската символика, кръстовете и редицата литургични съдове.

Тервел

Спасителят на Европа – Тервел, също е бил християнин. Оловният печат-пръстен (открит чак във Вашингтон), благодарение на който имаме първия портретен образ на български владетел, на едната страна съдържа надпис „Богородице, помагай на кесаря Тервел“.

Важно е да отбележим, че нехристиянин не може да бъде издигнат в такъв висок ранг в Източната империя. Отделно от това, подобна титла говори за изключително голямо влияние и уважение. Издигането на „чужденец“ до подобен ранг е без аналог в историята. Това отваря други интересни въпроси, за които казионната историческа теория не дава отговори.

Истината е, че за споменатите имаме преки доказателства, данни от летописи и предмети, които показват принадлежност към християнската вяра. За сметка на това,
сведения за бог Тангра – няма. Парадоксалното е, че второто се приема за истина, а първото за екстравагантна теория.

Защо?

До известна степен е разбираемо защо е било недопустимо да се включат в историческа теория данните за християните от рода Дуло. Все пак между 45-89-та религията е смятана за вреден „опиум“.  За радост, тези времена са в историята. Въпреки това, дори и днес има противници на тезата, че български владетели са били християни, въпреки фактите. Омуртаг бил имитирал медальоните на императорите от Източната империя. Кубрат може и да бил приел християнството, но от политически съображения. Тервел също, а титлата му била подарък, че помогнал за запазването на властта на императора. И още куп странни твърдения, чиято цел е да отхвърлят всяка вероятност, владетели преди Борис–Михаил да са почитали същия Бог, който почитаме и до днес.

На практика имаме десетки находки, запазени и идентифицирани, но се полагат усилия да бъде отхвърлена тезата за християнството. Същевременно, на базата на един имагинерен прочит от гръцки и един неидентифициран превод на анонимен източник, е изградена цяла теория за култ към божество, наричано Тангра.

Редно е родната история да бъде изградена върху теории, които стъпват само и единствено на факти и валидни исторически източници. А, те не сочат, че българите са вярвали в Тангра. Летописите подсказват, че България се е отнасяла уважително към различни вярвания. Има факти, според които може да се твърди, че ключови български владетели от рода Дуло, преди Борис-Михаил са били християни.

Default image
Сергей Петров - Араджиони
Сергей Петров завършва специалност политология във „Великотърновски университет Св.Св. Кирил и Методий“. След това изучава „Международна политика и сигурност“ във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър”. Председател на Младежка асоциация по политически науки (2017-2019). Автор на публицистични статии и научни публикации.