Хан Тервел е един от най-забележителните владетели в историята на България. Неговите дела имат огромно влияние не само върху България, но и върху цяла Европа. Неговата битка с ислямските нашественици е съдбоносна за бъдещето на целия ни континент.
Кой е хан Тервел
Хан Тервел е вторият владетел на Дунавска България, който наследява Аспарух. Няма консенсус относно точните години, в които той управлява страната, но е прието да се смята, че той властва между 700г. и 721г. Знае се, че е от рода Дуло, но няма категорично доказателство, че всъщност е син на Аспарух. Съществува и хипотеза, че е възможно Аспарух и Тервел да са били съвладелци на България за кратко.
Липсват детайлни и достоверни източници, от които да черпим достоверна информация за българските владетели. Често информация черпим от “Именника на българските ханове” (всъщност князе, защото там не става и дума за ханове и ханства. Въпреки това, в тази статия използвам популярното „хан“), който е обект на широки дискусии в историческите среди. Друг основен източник са сведенията на чужди автори, най-често на византийски.
Името на Тервел също е обект на дискусии. Срещат се различни вариации на името, а за произхода му се спори дали е ирански или славянски. Това, което знаем със сигурност е, че той е спасител на Европа.
Отношенията на Тервел с “Византия”
Император Юстиниан ІІ Ринотмет (Безноси) бива свален, когато вече Тервел е поел управлението на България. Двамата изграждат добри отношения и Юстиниян успява да върне властта си с помощта на български войски, през 705 г. Именно по тази причина Тервел получава титла и корона на Кесар, а не заради геройската битка през 718г.
Според някои историци, именно тази помощ на Тервел към Юстиниан е описана в един от надписите на монументалния релеф на Мадарския конник.
“Безноси” изненадващо поема поход срещу българите три години по-късно – през Тракия, но Тервел го изненадва и му нанася тежко поражение.
Българинът се отправя на поход през почти същото място през 711г., като дори се смята, че е стигнал до Константинопол. Тогава император е Tеодосий III, който подписва изгоден за България договор.
Експанзията на арабите
През VII в. най-голямата заплаха за християнска Европа е новата религия, наречена ислям. Тя се разпространява много бързо сред арабите и има сериозни амбиции да превземе света, започвайки от Европа.
По това време арабските територии се простират на три континента – Азия, Африка и част от Европа. Бившите провинции на Източната Римска империя – Сирия, Палестина, Египет и Северна Африка вече са част от “халифата”.
В началото на VIII в. арабите се настаняват във Вестготското кралство в Испания. Тогава те решават да пробият през втори фронт в Европа – през Босфора и Балканския полуостров. Това представлява огромна заплаха пред Европа, която може да се окаже покорена.
Обсадата на Константинопол
През есента на 717 г. огромна арабска армия водена по суша от халиф Сюлейман ибн Абдул-Малик, а по море от командващия флота негов зет Маслама Ибн Абдел-Малик, комуто впоследствие е поверено цялото командване, потегля към Константинопол и го обсажда от всички страни.
Българският владетел е помолен за помощ и реагира, като през 718г. се приближава с войските си до Константинопол. Първоначално се сблъсква с четири хилядна арабска войска, която е сразена и принудена да пристъпи към позорно бягство.
Арабските нашественици успяват с координация на морските си сили да осигурят огромна защита на тила си, наброяваща няколко десетки хиляди бойци. Това не успява да помогне срещу българите и под командването на Тервел се провежда поредната успешна битка.
Интересни сведения от битката са достигнали до нас от летописеца Михаил Сирийски:
“Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните се боели повече от българите, отколкото от ромеите. Отвън арабите били притеснени от по-голяма беда, отколкото ромеите отвътре. Дошла зимата, а арабите се боели да се оттеглят; първо – от техния цар, второ – от морето и трето – от българите.”
Той описва и тежките условия, в които били принудени да пребивават арабите – хранели се с отпадъци, трупове и камъчета. След като останали блокирани, те прекарват тежка зима. Армията им става все по-неспособна и по-малобройна, защото много от тях умират от глад и болести.
През пролетта на 718 г. Тервел организира трета офанзива срещу нашествениците и те претърпяват най-тежкото си поражение. Жертвите от арабска страна според Теофан Изповедник са 22 000, а според хрониката на белгийския монах Зигеберт – 30 000.
На 15 август 718 година арабите са принудени да свалят блокадата на Константинопол и да се оттеглят. На практика това е датата, в която Европа е спасена. Тервел е знаел, че ако Константинопол падне, нашествениците ще минат и през България, след като се подготвят добре за офанзива.
Испанският автор Мехия споменава в свое писание от 1545 г., че ролята на българите е огромна при разгрома на арабите. Нещо повече – той изтъква факта, че по този начин са пресечени арабските стремежи за заключване на Европа от две страни.
Признание може да се открие дори и от френски историци като Шарл Дил, който отбелязва, че победата на Тервел над арабите е по-значима от тази на франкския пълководец Карл Мартел.
Вероизповеданието на Кесаря Тервел
Един от дискусионните въпроси в нашата история е свързан с вероизповеданието на българите. Повече по темата можете да откриете в провокативната ми статия “Вярвали ли са българите в бог Тангра”, която скоро ще бъде допълнена и редактирана.
За Тервел знаем няколко неща със сигурност – той е получил титлата Кесар, която е втората по значимост след императорската. И от запазените документи знаем, че той е първият “чужденец” удостоен с подобен сан. От друга страна, законите са били категорични по онова време – нехристиянин не може да бъде дори патриций в Империята, да не говорим за Кесар.
В музей във Вашингтон е открит оловен печат, който историците категорично смятат, че е именно на Тервел. Находката е ценна, защото се сдобиваме с първия портретен образ на български владетел. На гърба на печата (някои го наричат медальон) има надпис, на който ясно се чете – „Богородице, помагай на кесаря Тервел“.
Данни за християнската вяра на Тервел имаме и от Паисий Хилендарски. Дори нещо пвоече- той е канонизиран като светец.
Заключение
Писането на историческа тематика е голям риск. Каквато и теза да бъде изказана, тя събужда разпалени и емоционални дискусии. Още повече, че българската история съдържа много митове и легенди, които се официализират чрез учебни програми и книги на хора със съмнителни познания и намерения.
Редица държави в Европа са официализирали приказки и легенди в своите исторически разкази с една единствена цел – да изградят самочувствие сред народа си. Историята е важен инструмент за създаване на национални цели.
В същото време ние се лутаме, опитвайки се също да търсим повод за гордост в някакви мистични истории. Нямаме нужда от това. Имаме прекрасни поводи за национална гордост.
Тервел е повод за гордост. Независимо дали смятаме, че титлата му е хан, кан, княз или канасубиги. Без значение дали мислим, че името му е Тербелиус, Тарбелис, Тарвал. Дали твърдим, че е вярвал в Бог или в Танръ, Тангра, Тенгри, Тенри или Тенгер. Това, което знаем със сигурност е, че Тервел спасява Европа от нашествие и възпира първата мащабна ислямска експанзия към Европа. Това дело е едно от малкото безспорни събития в българската история, за което може да се открие признание и сред европейски изследователи.
