Глобализация – дефиниция, примери, ползи и предизвикателства

Въведение

Понятието глобализация все по-често е обект на изследвания, предвид актуалността на феномена. 

Дефиниране на термина Глобализация

Първоначално то се отнася до измененията, които настъпват в света в XX век, след технологичната революция и по-конкретно преструктурирането на международните икономически отношения. Впоследствие това понятие започва да придобива значения отвъд чисто икономическия си смисъл. Професор Найеф Ал-Родхан и  професор Джерард Стоудман от Женевския център по политика за сигурност, правят опит да съберат в табличен вид всички значими дефиниции на термина глобализация давани от 1998г. до 2006г. В резултат на това изследване, те стигат до извода, че най-подходящата дефиниция е следната: „Глобализацията е процес, който обхваща причините, насоката и последствията на транснационалната и транскултурна интеграция на човешките и не човешките действия“.  Тази дефиниция дава най-обща представа, но същевременно е твърде всеобхватна, за да даде яснота относно различните аспекти на глобализацията. 

Най-общо казано Глобализацията е процесът на нарастване на икономическите, социалните, техническите, политическите и културните взаимовръзки и отношения между отделните страни, организации и хора. Той е свързан с глобално разпространение и взаимопроникване на идеи, капитали, технологии и елементи на културата.

Възникване и развитие на процесите по глобализиране

Историческия генезис на понятието може да се свързва с Великите географски открития през XV – XVI век. Бързото развитие на транспортната и комуникационна техника през XX век водят до бързо интензифициране на процеса на глобализация с разрастване на международната търговия и трансфер на капитали и създаване на първите политически институции от глобален мащаб. Глобализацията е процес със спорен ефект. Налице са различни гледни точки и позиции за ползите и вредите от нея, които в много случаи са повлияни от по-общи идеологически възгледи. Докато поддръжниците на глобализацията я разглеждат като фактор за стопанското развитие в световен мащаб, нейните противници смятат, че тя е причина за редица вреди.

Комплексните явления предполагат детайлно разглеждане на причините, които ги пораждат. В зависимост от различното разбиране за глобализацията се разглеждат и различни причини и реализации. Без съмнение технологичните иновации, най-вече в информационната и комуникационната сфери са един от основните двигатели. В много отношения Интернет представлява нагледния образ на глобализацията. Глобализирането на финансовите пазари, прехвърлянето на парични суми или проследяването на информация за секунди из целия свят, не би било възможно без съвременните технологии. Огромният ръст на търговията, което е друг централен елемент на икономическата глобализация, произтича и от силното намаляне на разходите за транспорт и възможността стоките да бъдат транспортирани по-бързо. Това се отнася особено за сферата на услугите – съвременните продукти, като софтуер или база данни могат за секунди да бъдат изпратени от единия край на света до другия.

Краят на студената война също засилва процесите на глобализация. По време на конфликта Изток-Запад светът е разделен на два лагера, които поддържат слаби връзки помежду си до падането на“желязната завеса”.  В страните от бившия „източен блок“  започват процеси на политическа и икономическа либерализация, което ги приобщава към световните пазари. Все повече държави признават демокрацията и пазарната икономика като основополагащи принципи на организация.

Паралелно с икономическата и политическата глобализация се стартират и процеси интернационализиране и на обществени каузи. Организации като Грийнпийс или Амнести Интернешънъл, които развиват дейност в редица страни и разглеждат глобални теми като опазването на околната среда или правата на човека, са „глобални действащи лица“. Това е признак за съществуването на глобално общество, за което териториалните граници играят все по-малка роля.

Технологичните скокове изменят силно и мястото на индивида, както и начина му на взаимодействие с другите. Индивидите могат могат да обменят информация и да пресъздават емоции по виртуален път, като този тип комуникация навлизай и в традиционни единици като семейството. Индивидът бива улеснен в комуникацията си, което прави възможно той да разшири полето си на общуване и да осъществява взаимодействие с други намиращи се в глобалното общество.

Привържениците на глобализацията виждат в разгръщането на икономическата глобализация нови възможности за увеличаване на производството, на общественото богатство и съответно за подобряване на благосъстоянието на отделния индивид. В глобализацията оптимистите съзират шансове за по-интензивно и безпрепятствено общуване, за по-добро разбиране между културите и в този смисъл за по-пълноценно развитие на личността. От своя страна противниците на глобализацията посочват опасността от още по-голямо поляризиране между бедни и богати страни; изразяват опасенията си, че икономическата експанзия води до изтощаване на природата и на ресурсите в определени части на света, изразяват опасения, че икономическото господство ще позволи на отделни държави или на групи от хора да умножат политическата и военната си мощ и да диктуват условията си на останалия свят. Те също така твърдят, че новите технологии разкриват неподозирани възможности за намеса в частния живот на индивида и евентуално за ново, непознато в предишните епохи заробване на човека.

Критика срещу глобализацията

Противниците на глобализацията изразяват мнението, че тя води до морален и ценностен упадък, поради по-малкото значение на националните дръжави, и налагането на мултикултурализма. Тук е важно да се отбележи, че рядко се прави разлика между мултикултурна среда и среда на културен плурализъм. По-либералните групи подкрепят първото явление, като считат, че всички индивиди са равни, независимо от белезите, които традиционно разделят обществото, като вяра, етнос, пол и др., докато по-консервативните кръгове приемат културния плурализъм, при който различията не бива да са пречка за определени индивиди, но все пак има определено съсловие, което трябва да доминира и за другите е необходимо да се интегрират спрямо него.

 Националните държави се появяват в края на Средовековието в Европа след разпадането на средновековните структури и на удържащите ги в единство национални сили, каквито са имперската власт и католическата църква. Като комбинира двата противоречиви принципа – на териториалността (държавата) и на преодоляващата териториална ограниченост културна и символна общност (нация) – националната държава получава възможност да гарантира културния суверенитет и заедно с това да динамизира държавното начало, ориентирайки го към външна експанзия: културна, икономическа, географска. През XIX век и през първата половина на XX век, нейна специфична задача става регулирането на отношенията между противостоящи се класи и социални групи. В края на XX век, взаимната обвързаност на нация и държава под формата на националната държава започва да натъква на все повече и повече проблеми. Националната държава в известен смисъл ерозира. Появяват се допълнителни нива на решаване на проблемите над и под нивото на националната държава. Някогашните строги граници на държавната територия и на държавната власт стават по-достъпни, държави се отказват от валутния си суверинитет и пр.

Изброените по – горе схващания за глобализацията, както оптимистичните, така и песимистичните, са непосредствено свързани с новите и разширени възможности за несъобразяване с границите на националната държава, за освобождаване на социалното общуване от нейната опека. И наистина, редица икономически процеси днес не са подвластни на регулиране от страна на която и да било държава. Евтиният и бърз транспорт позволява лесно преодоляване на пространсрвената раздалеченост, което прави хората по – подвижни и по – малко склонни да се идентифицират с определена държава. Връзките чрез Интернет, сателитната телевизия и бързото навлизане на мобилните телефони във всекидневния живот, карат хора от различни краища на света да се чувстват съпричастни към една и съща общонст. Независимо от териториалното разделение, да споделят един и същ начин на живот в противовес например на „съседите по територия” било в града или в страната. Възникват нов тип ценности, които нямат „гражданство” в дадена държава, а са свързани с цялото земно кълбо – техен първообраз са екологичните ценности. Споменатите примери хвърлят съмнение изобщо върху способността на националната държава и нейните институции да контролират социалния, икономическия и политическия живот, както са го правили векове наред. Това само по себе си е симптом за дълбока промяна в характера на отношенията между човека и света. Идеята за глобалност, ако не се свежда до едно или друго свое измерение, а се схваща като цялостен прелом в условията на човешкото съществуване, позволява да бъде описана тази промяна.

Съотношение между локално и глобално

Така се стига до един съществен момент в разбирането за глобалност – съотношението между локално и глобално. Двете думи са ясно разграничени една от друга и са противоположни помежду си. Глобално идва от „глобус”, а локално свързваме с латинското „локус” – място. Противоположността като че ли се дължи на това, че в единия случай говорим за „повсеместност” (глобално в смисъл на „навсякъде по земята”), а в другия – за конкретна „локализация” (локално в смисъл на „тук и сега”). Но от казаното дотук става ясно, че обозначените като глобални феномени тъкмо в смисъла на надхвърлящи териториалния принцип на националната държава винаги намират свое локално закрепване. То обаче не е непременно подвластно на държавата, в която се случва. Това важи например за концентрирането на информационна технология в Силициевата долина в САЩ или за „пребиваването” и функционирането на Лондонското Сити във Великобритания – нито в единия случай можем да говорим за американска организация, нито в другия за английска финансова институция. Подобно екстериториално локално закрепване се обозначава с термина „глокално”, който изразява неразчленимостта на глобално и локално и в същото време факта, че „глокалните” феномени не могат да бъдат ограничени до „поместването” им в една или друга национална държава.

Клаус Мюлер твърди, че „Динамиката на глобализацията се подсилва от икономически сили, но нейните най-значими последици се отразяват в сферата на политиката“.  За пример, който да потвърди това твърдение, може да се вземе сферата на социалната политика, където съществуват многобройни диференцирани анализи, които поставят под въпрос стриктната причинна верига „глобализация > конкуренция > социален дъмпинг“ и се опитват да изяснят до каква степен национално-държавниото пространство на действие в социалната политика действително е ограничено от процесите на глобализацията.

Концепции за класификация на видовете глобализация

Голям принос за систематизирането на различните схващания за явлението, има Жан Сколт, който  обособява пет концепции за разбиране на глобализацията, опитвайки да даде дефиниция на феномена:

Глобализацията като интернационализация – в смисъла на тази концепция интернационализацията се разбира като разширяване на търговските граници отвъд националните и движение на инвестиции, хора, съобщения, информация и идеи между отделните страни.  Това означава нарастване на международният обмен и взаимната зависимост. Тази дефиниция е икономическа по своята природа.

Глобализацията като либерализация – В контекста на тази концепция, глобализацията се отнася към процеса на премахване или намаляване на регулациите от страна на държавата по отношение на движението на стоки, услуги, капитали и хора между страните.  Либерализацията в най-общ план се разбира като път към създаването на икономика без граници. Това е необходимо за да се постигне успешна икономическа интеграция. Либерализацията се възприема като инструмент, който да подпомогне интернационализацията. Необходимостта от премахването на регулациите е с политически характер.

Глобализацията като „Позападняване“ – Хората, възприемащи тази концепция считат, че глобализацията е продукт на Запада и чрез нея се пропагандират масово западни ценности и идеи. Дори в известен смисъл глобализацията се възприема като модерен способ за колонизация на света от страна на Запада чрез „износ“ на култура.

Глобализацията като универсализация – Това се отнася главно до планетарен синтез на култури, процес на световното разпространение на идеи, и опит. В тази връзка може да се говори за глобализацията на идеи, икономика, и политики, които ще развият човечеството. Не се изключва културна идентичност като световен феномен, а напротив, насърчава уважение към другите и техните култури. Тази концепция по своят характер е философска. 

Глобализацията като детериториализация – Tук глобализацията е свързанa с преконфигуриране на географията, така че социалното пространство вече не е изцяло обособено по отношение на териториалните места, териториални разстояния и териториални граници.

Освен различното разбиране на глобализацията, може да бъде правена типологизация на феномена според различните видове, които се развиват по индивидуален начин в зависимост от политическата натовареност, целите, мотивацията и регионалните особености на участващите в процеса. Концепциите на Жан Скорт са универсални и валидни с пълна сила в рамките на западния свят. Там заедно с глобализацията държавата спира да играе ролята на монопол във всички сфери на обществените отношения,  осигуряват се независими канали за комуникация и се либерализира икономиката. На практика либералната демокрация и глобализацията са свързани явления и в известна степен вървят ръка за ръка. Същевременно в други страни глобализацията е довела активно включване в световните икономически отношения, без държавата да е абдикирала от ролята на тотален регулатор. Примери за това са Саудитска Арабия и Китай. Взаимовръзката между по-всеобхватна глобализация, придружена с демократизация се наблюдава сред страните от т.нар. Западна цивилизация, така както е дефинирана от американския политолог и социолог Самюел Хънтингтън, а именно Европа и всички останали места обитавани предимно от европейски заселници – Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия. Това може да бъде обяснено до известна степен с традициите на Стария континент. Борбата за повече свобода на индивида и идеята за по-малко всеобхватност на държавата са характерни за европейците. Появата на хуманизмът през Ренесанса е първата стъпка към преосмисляне на ролята на индивида във Вселената. След това движението на Просвещението през XVIII век развива идеите за ролята на разума, толерантността и независимостта на индивида. През XIX век се оформят идеите за политическия и икономическия либерализъм.

Поради спецификата на протичаща глобализацията в различните краища на света, проф. Васил Проданов предлага типологозация, според която можем да говорим за различни видове глобализация – Ултралиберална, Американизирана, Азиатизирана, Ислямизирана, Етатистко-консерватина, Алтерглобализация и Социалдемократизирана. Тази класификация е с политическа натовареност в своя замисъл.

Предизвикателства пред глобализацията

Зигмунт Бауман предлага по-различен поглед върху феномена глобализация. Той обръща сериозно внимание върху негативните последици за човека от процесите. Той твърди, че „вместо да хомогенизира човешката участ, технологичното заличаване на пространствено-времевите разстояния има тенденцията да поляризира“. Той представя един много сериозен проблем, който бива подминаван често с пренебрежение – какво се случва с „неглобализираните“ в един свят на глобализация. Независимо за какъв тип глобализация говорим, съвсем естествено е, тя да не се реализира с едни и същи и еднакви белези в целия свят. Определени региони, които остават изолирани в икономическо, технологично, политическо и цивилизационно отношение, стават все по-изолирани и техните проблеми се задълбочават. Докато Западната цивилизация черпи от благата на глобализацията – разширява икономическите граници и обема на обменяните капитали, универсализира определени ценности, кооперира се за разрешаването на определени проблеми, то други части от света изглеждат все по-слаби, изолирани и неспособни да се справят дори с казуси, носещи екзистенциално значение. 

Съществува мнение, че като продукт на глобализацията се появява универсална цивилизация. Терминът е въведен от автора В.С.Найпол. В своят небезизвестен труд „Сблъсъкът на цивилизациите“ Самюел Хънтингтън отделя сериозна част за да отхвърли напълно разбирането на глобализация като позападняване, както и идеята за универсална цивилизация. За второто твърдение, Хънтингтън подчертава, че езиците и религиите са двете неща, които са непреодолима бариера между определени цивилизации, като за него тенденциите, които се свързват с „позападняването“, на практика исторически са характерни за представителите на т.нар. Западна цивилизация.

Ползи за индивидите от глобализацията

Независимо от различните подходи и концепции отнасящи се към глобализацията, тя неизменно води до революционни промени за човечеството. Според футуриста Алвин Тофлър, който следи процесите на глобализацията всички тези изменения са от епохално значение. Благодарение на технологичната революция се създава цивилизация, която следва да промени изцяло икономиката, институциите и обществото.  Благодарение на компютъра и интернет, един индивид може да осъществява взаимодействие с друг, независимо от това къде се намира. Взаимоотношенията между хората могат да бъдат от всякакво естествено – икономически, лични, професионални и други. Това стимулира обменът на идеи, информация и ценности. Можем да говорим за детериториализация на отношенията в обществото. Индивидите насочват вниманието си върху събития и процеси отвъд всякакви териториални граници, понеже в известна степен зависят от тях. Тази комуникация на модерното общество се осъществява не само в рамките на ограничени териториално групи, за които може да се приеме, че са част от обща цивилизация или култура. Този нов тип взаимосвързаност може да се между индивидите и групите представлява глобално общество. 

Възходът на религиите през 70-те години като резултат от глобализацията

Паралелно с всички промени, които носи след себе си модернизацията, в XX век се забелязва глобален подем на религиите. Френският учен Жил Капел нарича това явление “La revanche de Dieu”. Според него във втората половина на 70-те години настъпва обрат. Секуларизацията остава на заден план и се приема подход, който вече не апелира към тотално възприемане на светските ценности, а за възвръщане към морала, който отстояват религиозните течения. Самюел Хънтингтън определя като основна причина за това последствията от културната, социалната и икономическата модернизация настъпила през XX век. Те са променили до такава степен ежедневието на индивида, че той започва да си задава въпроси, относно това, кой е той и къде е неговото място в света, а религиите дават точните отговори. 

Заключителни мисли

Независимо от отношението ни към нея, глобализацията е процес, който до голяма степен определя динамиката на процесите на днешния ден. Нивата на свързаност, скоростта на обмен на информация, както и възможностите за комуникация са достигнали високи нива, които обуславят рамките на съвременното ежедневие.

Получава се и огромен парадокс – индивидите са по-ангажирани с глобални процеси, отколкото с локални. Съвременният начин на живот не предполага активно съществуване в рамките на локални общности – напротив, те все повече губят своя облик. Индивидите познават по-добре историята и спецификите на популярни градове в Европа, отколкото историите на собствения си град и дори на собственото си семейство. Не е трудно да свържем и загубата на ценностния център на обществото с процесите по глобализация. От друга страна, обуславянето на виртуалната действителност изглежда възможно само в глобално общество. Процесът по интегрирането на тази действителност в живота ни е започнал, дори е в активен процес на развитие. 

Дори хипотетично да приемем, че е имало възход на религиите и обръщане на индивидите към вярата, която да бъде тяхна опора в динамичен и глобален свят, то тази тенденция не демонстрира прогрес в последните десетилетия, а напротив. Гърция се превърна в първата православна държава узаконила еднополовите бракове – стъпка, която би била немислима без широка глобализация, както и глобални организации, отнемащи части от суверинитета на страните, като Европейския съюз. Тези глобални организации се превръщат в централизирани “хъбове” за разпространение и налагане на ценности повсеместно.

От тук произтичат и някои основателни критики срещу глобализацията, особено в политическите и аспекти. Опитите за унифициране на ценности, се превръщат в насилствено налагане на чужди за обществата норми. И макар да успяват да бъдат легитимирани чрез законови актове, те продължават да остават чужди за местното (локалното) население и това обуслява нови конфликтни точки. От една страна, населението или с времето ще бъде принудено да възприеме тези ценности или ще продължава да трупа “бунтарски” настроения. Самото натрупване на тези настроения обаче, не е достатъчно за да имаме като резултат реален бунт срещу политическата легитимация на чужди ценности. Вътрешните бунтове срещу заобикалящия свят не са достатъчни за да се превърнат в реалния действия. Понякога те просто се натрупват, но не резултират в нищо, поради вкоренения нихилизъм. Той трансформира бунтовете в тихо, но вечно недоволство и недоверие.

На практика глобализацията предоставя и на индивидите лесни решения за индивидите, които са били немислими. Той премахва и някои ограничения, които иначе индивидите имат, ако живеят в локална реалност. Не съществува обаче модел, който да ни позволи да измерим имперично дали действителната глобализация, която наблюдаваме, има по-скоро положителен или по-скоро негативен ефект върху индивидите. Без нея, трудно би бил възможен икономическия подем и теоретичното високо благосъстояние на народите. От друга страна, загубата на ценностния център на обществата води до високи нива на тревожност и вътрешни конфликти. 

Източници:

1. Definitions of Globalization: A Comprehensive Overview and a Proposed Definition, 2006.
2. Scholte J. A., Globalisation: A critical introduction, 2005.
3. Globalisation, where? European Research Studies, Volume XIII, Issue (1), 2010.
4. Бауман, З., Недялкова, А., Филипов, Д.: Глобализъм, регионализъм и антиглобализъм. София,2005.
5. Бауман, З., Глобализацията. София, 2013.
6. Бауман, З., Глобализацията. София, 2013.
7. V. S. NAIPAUL, Our Universal Civilization, 1990.
8. Хънтингтън, С. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред. София., 2015.
9. Тофлър, А., Тофлър, Х., Новата цивилизация. Политика на третата вълна. София, 2002.