Консерватизъм – дефиниция, история, съвремие

Консерватизмът се отличава по своята същност от всички други политически течения и идеи. Това поставя някои предизвикателства пред процеса по дефиниране на понятието. Консерватизмът не е догматична идеология, а по-скоро начин на възприемане на света. Той не предлага “крайна точка”, където всички ще са щастливи, както повечето политически идеологии, познати ни днес.

Определение на консерватизма

Дефинирането на консерватизма е трудно предизвикателство, но може би най-точната обща дефиниция е дадена от енциклопедия. Етимологично думата идва от “консервиране” или с други думи запазване. Това не трябва да се възприема като мироглед, според който трябва да се запази статуквото в пълния му вид и светът да не търпи развитие. Става дума за запазване на принципи, традиции, ценности, институции и др., оцелели в бурната динамика на историческото развитие.

С други думи, консерватизмът е предпочитание към исторически наследеното, а не към абстрактното и претендиращото да бъде идеално. Консерваторите предпочитат практиките, развивали се постепенно и представляващи проява на приемственост и стабилност.

Синтезирайки основни дефиниции на консерватизма, може би най-точната, която мога да дам е:

Консерватизмът е политическа философия, разчитаща на еволюционното развитие, запазване на традиционните ценности, йерархичност във всяка организационна структура, скептицизъм относно кардинални промени и експериментални идеи, неприкосновеност на частната собственост, а в повечето случаи и придържане към християнските ценности и морал.

Произход на политическия консерватизъм

Консервативният мироглед е присъщ и естествен за човешките индивиди, но формирането му като политическа философия е свързана с определени исторически процеси. По-конкретно, това са динамичните обществени промени в Европа в периода на XVIII и XIX век. – Просвещението и Френската революция. 

Бащата на политическия консерватизъм – Едмънд Бърк

Едмънд Бърк - Бащата на съвременния консерватизъм

Едмънд Бърк, National Portrait Gallery

Редица съвременни консервативни мислители често се позовават на древногръцки философи като Аристотел и Платон, а някои дори считат, че именно с първите политически философи се е появил и политическият консерватизъм.

Въпреки това, общоприето е да се смята, че бащата на политическия консерватизъм е Едмънд Бърк. През 1790 г., Бърк прогнозира в своите „Размисли за революцията във Франция“ – , че поради отхвърлянето на традициите и наследените ценности, революцията ще се превърне в терор и диктатура. “В рационалистичното си презрение към миналото, революционерите разрушават изпитани във времето институции, без да са сигурни, че могат да ги заменят с нещо по-добро. Политическата власт не е лиценз за преустройство на обществото според някаква абстрактна, непроверена схема – тя е доверие, което трябва да се държи от онези, които са наясно както със стойността на това, което са наследили, така и със задълженията си към наследниците.” 

Бърк изразява тезата, че предразсъдъците са обществено необходими. Той вярва, че повечето човешки същества са изначално покварени, пропити от първородния грях и неспособни да се подобрят с помощта на слабия си разум. По-добре е да се разчита на „скритата мъдрост“ на предразсъдъците, която се натрупва бавно през годините, отколкото „да се оставят хората да живеят и търгуват всеки със своя частен запас от разум“

 За Бърк съвременните държави са толкова сложни, че всеки опит да бъдат реформирани само въз основа на метафизични доктрини със сигурност ще завърши с деспотизъм. Страстта и красноречието, с които той развива този аргумент, допринасят значително за мощните консервативни реакции срещу Френската революция в цяла Европа в края на XVIII и началото на XIX век.

Разделението “ляво” и “дясно”

Термините „ляво“ и „дясно“ в политиката се използват изключително често днес, но рядко се замисляме за техния произход. На Запад това са символични етикети за либерали и консерватори, докато в България и други бивши социалистически републики термините са деформирани. Често дори либерали сa определяни (или по-скоро се самоопределят) като десни, поради антитоталитарните си виждания, а леви са носталгиците към социалистическия строй. Тази деформация е продукт на политическата история, но е много вероятно тя да бъде поправена с времето, поради естествени причини.

Разделението датира от лятото на 1789 г., когато членовете на френското Национално събрание се събират, за да започнат да изготвят конституция. Делегатите са дълбоко разединени по въпроса колко власт трябва да има крал Луи XVI и докато дебатът се разгаря, двете основни фракции си определят територия в залата на събранието. Революционерите антироялисти се настаняват вляво от председателя, докато по-консервативните, аристократични поддръжници на монархията се събират вдясно. 

Основни принципи и ценности на консерватизма

Важно е да се отбележи, че консерватизмът в различните епохи и по различните географски ширини има различни измерения и характеристики. Въпреки това, те включват в себе си някои общи характеристики, които могат да обусловят общите принципи и ценности на консерватизма.

Християнски ценности

Възниквайки като политическа философия в Европа, консерватизмът е тясно свързан с християнските ценности и неговият морал. Консерваторите смятат, че именно християнството е стожерът, не само запазил нашата цивилизация, но и е помогнал за неговото развитие и оформяне. Последната хипотеза е в противоречие с по-популярната такава на либерализма, според която е точно обратното. Повече по тази тема прочетете в публикацията – Митът за „тъмните векове“ и „лошото християнство“.

Семейство

Консерваторите вярват, че първата и основна общност за човека е семейството. Това е неговият най-близък и най-сплотен кръг. Към него той има задължения и отговорности. Семейството е и важен белег за идентичността на индивида, представлявайки пример за поява на приемствеността. Според някои теоретични модели до известна степен на семейството индивидът дължи своето съществуване.

Родолюбие

Съвременният консерватизъм поставя на важно място и общността, с която споделя общо минало, както и общо настояще, общ език, обща култура и обща държава. Тя стои на по-високо място от всички междудържавни обединения.

Фискален консерватизъм

Това засяга консервативното виждане по отношение на фискалната политика и фискалната отговорност. Фискалният консерватизъм се застъпва за минимални данъци, намалени държавни разходи и минимален държавен дълг. 

Сблъсъкът между либерализъм и консерватизъм

Либерализмът и консерватизмът са две противоположни течения, доминиращи европейската политическа сцена. Важно е да се отбележи, че и двете течения се променят с времето. Мнозина дори смятат, че класическият либерализъм е сравнително близък до по-съвременния консерватизъм. В теорията обаче, двете течения се сблъскват фундаментално по няколко направления.

Еволюционизъм срещу революционизъм

Консерваторите, за разлика от либералите, смятат, че промените в обществата трябва да настъпват постепенно и плавно, отчитайки приемствеността, като по този начин да се избегнат рискове от големи сътресения, които на практика могат да нанесат огромни щети.

Равенство срещу неравенство

Консерваторите вярват, че равенството е противоестествено за човека, защото хората сами по себе си са различни във всяко едно отношение. Съвременните консерватори по-скоро приемат на практика политическото равенство, като отхвърлят само икономическото. Класическите консерватори отхвърлят и идеята за политическо равенство, което поставя всички индивиди в равни условия за решаването на съдбата на обществата, без да предполага равни нива на компетентност. 

Човекът по природа – разумен или не 

Друга фундаментална разделителна линия е въпросът, свързан с детерминирането на това, дали човек е разумен по природа или не. Според либералите, човек по природа е разумен, а според консерваторите е обратното – човек по природа е неразумен и по тази причина има нужда от възпитание и правила.

Мултикултурализъм срещу културен плурализъм

Друга разделителна линия е отношението към това в какво общество трябва да живеем – такова на мултикултурализъм -нито една култура не е доминираща и всички са с еднакъв статус или такова на културен плурализъм – общество, в което всички култури са свободни, но има една основна. Вярвайки в родолюбието, традиционните ценности и приемствеността, консерваторите отхвърлят мултикултурализма, защото може да доведе до хаос, безредици и загуба на сегашните положителни постижения на обществата.

Заключение

Консерватизмът е едно от основните течения, белязали европейското политическо развитие. Той се различава в различните държави и с времето се променя, но включва в себе си основни принципи и вярвания. Не предлага догматични решения и не предлага крайна точка, а по-скоро път и начин, по който да вървим по него.

Традиционно консерватизмът е с по-слаба популярност, особено сред по-младите хора. Далеч по-привлекателни са идеите за прогреса, равенството и революциите.

От своя страна консерватизмът има важна роля на коректив в съвременните общества и по този начин ограничава резките и кардинални промени, като така минимизира рисковете от неизвестното.

Използвана литература

  1. Britannica, „Conservatism“
  2. Hamilton, A., Stanford Encyclopedia of Philosophy, „Conservatism
  3. Hörcher Ferenc, „The Political Philosophy of Conservatism“, Academica.edu
  4. Coates, D., The Oxford Companion to American Politics, „Fiscal Conservatism“
  5. McMillan, A., McLean I., The Concise Oxford Dictionary of Politics (3 ed.), „conservatism“

Сподели публикацията
Сергей Петров - Араджиони
Сергей Петров - Араджиони

Сергей Петров завършва специалност политология във „Великотърновски университет Св.Св. Кирил и Методий“. След това изучава „Международна политика и сигурност“ във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър”. Председател на Младежка асоциация по политически науки (2017-2019). Автор на публицистични статии и научни публикации.

Бюлетин